Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2011 20:21 - Основни психологически кризи в живота
Автор: conssult Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9095 Коментари: 0 Гласове:
4



Понятието „житейски кризи” много отдавна вече не е научно, а напълно житейско. Всички ние сме чували за тях и даже можем примерно да ги обясним. Кризисните периоди обхващат цялата зряла възраст, а не само детския живот и е важно да бъдем готови за тях.

Не е необходимо да се страхуваме от тях, те са като сигнални ракети, които ни показват, че е настъпило време за промени, без които пълноценният живот е невъзможен. А какви ще бъдат промените е много личен въпрос, на който трябва да си отговорим сами без помощта на подсказване от страни. Кризата ни казва, че е дошло време да се поспрем, да погледнем назад, да оценим внимателно настоящето и да надникнем в бъдещето. Защото животът е пълен с непрекъснати промени, иначе нищо няма да има смисъл.

Съществуват много психологически теории (З. Фройд, Л. Виготски, М. Ериксон и т.н.), чиито автори утвърждават, че пълноценно функциониращата личност се формира чрез преминаване на някои стадии в своето развитие. И всеки стадий е придружен от криза – повратен момент в живота на човека, който възниква при преминаването  на следващия стадий от психосоциалното развитие. Формата, продължителността и интензитета (остротата) на кризата зависи много от индивидуалните особености на човека. Някои автори считат, че кризите са необходимо и задължително условие за развитието на човека.

Всяка психосоциална криза съдържа и позитивни и негативни компоненти. Ако на човека не му се отдаде да разреши кризата, то това му нанася вреди на личността  и се появяват негативни качества, като базисно недоверие или чувство за вина. Ако човек разреши (преодолее) кризата, то той придобива нощо ново, нещо, което го е нямало в предишните етапи (базисно доверие или инициативност), става по- зряла и адаптивна личност.

Много е изписано на тази тема, защото практически всички психологически проблеми на личността са свързани с тях. Съществуват много признати и подробно описани кризисни периоди, на които стъпва всеки психолог в работат си и които е много полезно да се знаят от всеки човек.

Във връзка с това искам да ви предоставя един що годе обобщен вариант от най-добрите автори на тази тема, кризисните периоди през които преминава всеки от нас.

Криза № 1

Първият важен етап е от 3 до 7 години. Него го наричат още и „укрепване на корените”. В този период се формира глобалното отношение към света: безопасен ли е той или враждебен. И отношението се гради на базата на това как се чувства детето в семейството, обичано и приемано ли е то или по едни или други причини се чувства отхвърлено. До колко детето се чувства защитено в средата на най-близките си хора, защитено ли е от стрес. Това е много важен период, защото от чувството дали светът е добронамерен зависи и самооценката, отношението на човека към самия себе си.

Криза № 2

Следващата криза и най-острата се появава в периода от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта., когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, протича постоянно сравняване: „добър/а ли съм аз или по-лош/а, различавам ли се от другите, ако „да”, то с какво именно и как е това за мен – добре или зле?” и най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да бъда индивид?” Задачата, която стои пред човек в този период е да определи степента на собствената си независимост, своя психологически статус, границите на своето „Аз” между другите.

Именно тук протича разбирането на това, че съществува един огромен свят от възрастни, който е със своите норми и правила, които трябва да се приемат и изпълняват. Затова е много важен опита получен извън дома, затова всички наставления на родителите стават безполезни и само дразнят: главното е опита там в света на възрастните между връстниците. Позитивното разрешаване на тази криза води до по-голямо затвърждаване на самооценката, затвърждаване на увереността в собствените сили: „Аз мога всичко сам/а”.

Криза № 3

Третия кризисен период е от 18 до 22 години. Той е свързан с търсене на собственото място в този сложен свят. Появява се разбиране за това, че черно-белите тонове характерни за предишния период вече не достигат за да се разбере цялата палитра на външния свят, който е достатъчно сложен и не еднозначен, както е изглеждал до момента.

На този етап отново може да се появи неудовлетвореност от себе си, страх, че „Аз не отговарям, аз не мога.....” Та нали става дума за търсене на собствен път в този не лек свят, идентификация казано на професионален език.

При неуспешно преминаване на този етап има опасност да се попадне в капана на самозаблудата: вместо да се върви по собствен път, да се търсят обекти на подражание или „широк гръб” зад който човек да се скрие, или обратно, да се отричат всички авторитети, но в същото време да не предлага нищо свое, като се ограничи само с протести, без конструктивни решения и пътища.

Криза № 4

Следващата криза е от 22 до 27 години, която при условие, че премине благополучно носи умение без страх да се променя нещо в живота. За това е необходимо да се преодолее известен „абсолютизъм”, който ни заставя да вярваме, че всичко, което е направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново не може да се случи. Появява се неразбираемо безпокойство, неудовлетвореност, усещане, че е могло да бъде по друг начин, че са пропуснати някакви възможности и нищо вече не трябва да се променя.

При успешното преминаване на тази криза изчезва страха от промените, човек разбира, че никакъв житейски път не е „абсолютен”, глобален и е веднъж завинаги.

Криза № 5

Тя настъпва някъде около 32 – 37 години, когато вече има натрупан опит във взаимоотношенията с обкръжаващите, в кариерата, в семейството, когато вече са на лице много сериозни жизнени резултати.

Те не се оценяват от гледна точка на постижения, като такива, а от гледна точка на лична удовлетвореност. „Защо ми е това? Струва ли си усилията?” Осъзнаването на собствените грешки е много болезнено и е по-лесно нещо да се избегне, човек да се вкопчи в миналия опит и в илюзорни идеали.

Криза № 6

Един от най-сложните етапи, който е от 37 до 45 години. Тук напълно отчетливо се осъзнава, че животът не е безкраен, че трябва да се концентрираме върху главното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това е не само оцеляло, но е и с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва са се съблюдават, защото ....”така трябва”. На този етап става борба между желанието да се издигнем, да се развиваме и състоянието на застой. Налага се да се взима решение, какво да се „носи” в бъдеще и какво може да се отхвърли, от какво да се избавим.

Криза № 7

След 45 години започва период на втора младост, както при мъжете, така и при жените. По думите на един западен психолог, ние най-после спираме да измерваме своята възраст с броя на изминалите години и започваме да мислим в категориите на времето, което ни предсои да изживеем.

Мъжете и жените в тази възраст може да бъдат сравнени с подрастващи. Първо, в организма им се случват бурни промени, предизвикани от закономерни физиологични процеси. От и за хормонални промени в периода да климакса те подобно на юношите стават избухливи, обидчиви, лесно се дразнят за дреболии. Второ, в тях се изостря чувството за самота и са готови отново да се борят за своето „Аз”, дори и при минимална заплаха от самота.

Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси на младостта: „Кой съм аз? и „Къде отивам?”

Много изследвания сочат, че най-незащитените през този период са жените, които считат себе си за домакини. Мисълта за „пустото гнездо” ги хвърля в отчаяние, който по тяхно мнение става дом на напусналите и вече пораснали деца. Тогава те започват да преустройват дома си.

Много от тях възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други обратно, виждат в този нейзбежен поврат на събитията възможност за по-нататъшно развитие. В голяма степен това зависи от това как са преминали предишните възрастови кризи. В този период може да се открият скрити ресурси и не изявени до сега таланти. 

Криза № 8

След 50 години започва възрастта на „осмислената зрялост”. Ние започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече от когато и да било. Обаче личната свобода далеч не винаги изглежда, като подарък от съдбата. Много хора започват много остро да осъзнават самотата си, липсата на важни занимания и интереси. От тук и горчивина и разочарование от преживените години, които изглеждат безполезни и пусти. Но най-страшното е самотата. Това е в случай на негативно развитие на кризата от и за това, че предишните са преминали с „грешки”.

При позитивен вариант на развитие – човек започва да вижда за себе си нови перспективи, като не обезценява предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение за своя жизнен опит, мъдростта, любовта, творческите сили. Тогава понятието старост придобива само биологичен смисъл, без да ограничава жизнените интереси, не носи пасивност и застой.

Всички тези кризисни периоди с които е пълен животът ни плавно преминават един в друг, като стълба, където не трябва да се качваш на следващото стъпало ако не си престоял достатъчно на предишното.





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: conssult
Категория: Лични дневници
Прочетен: 62505
Постинги: 18
Коментари: 5
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Октомври, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031