Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2013 08:47 - Разбиване на надеждата
Автор: sylviastefanova Категория: Политика   
Прочетен: 2027 Коментари: 0 Гласове:
1



“Ако надеждата, вярата и силата на духа са спътници на живота, как става така, че мнозина губят надеждата, вярата и силата на духа и обикват своето робство и зависимост?”, пита Ерих Фром в своята книга “Революция на надеждата”.
Точно възможността за тази загуба е характерна за човешкото съществуване, признава той. Ние започваме с надеждата, вярата и силата на духа – те са неосъзнати, “немисловни”, качества на спермата и на яйцеклетката, на тяхното обединение, на развитието на зародиша и на неговото раждане. Но когато животът започне, превратностите на околната среда и случайностите започват да стимулират или да блокират силата на надеждата.
Повечето от нас сме се надявали да бъдем обичани – не просто да бъдем глезени и хранени, а да бъдем разбирани, да се грижат за нас и да бъдем уважавани. Повечето от нас сме се надявали да бъдем способни на доверие.
Когато сме малки, ние все още не познаваме човешката склонност към лъжата – не само склонността да се лъже с думи, но и онази да се лъже с човешкия глас, с жестове, очи и с изражението на лицето. Как би трябвало детето да бъде подготвено за това специфично човешко изобретение: лъжата? Повечето от нас се пробуждат, някои повече или по-малко жестоко, за факта, че хората често пъти не искат да кажат онова, което казват, или казват противоположното на онова, което искат. И не само “хората”, но самите хора, на които сме вярвали най-много – нашите родители, учители, водачи.
Малко хора избягват участта да бъдат разочаровани в надеждите си в един или друг момент. Може би това е добро. Ако човек не е преживял разочарованието в своята надежда, как би могла неговата надежда да стане силна и неугасима? Как той би могъл да избегне опасността да стане оптимистичен фантазьор? Но от друга страна, често пъти надеждата се разбива до такава степен изцяло, че човек може никога да не я възстанови.
Всъщност отговорите и реакциите на разбиването на надеждата са много разнообразни в зависимост от редица обстоятелства: исторически, лични, душевни и структурни. Много хора, вероятно мнозинството, реагират на разочарованието в своите надежди, като се приспособяват към средния оптимизъм. Те свеждат своите искания до това, което могат да вземат, и дори не мечтаят за онова, което им се струва извън техния досег.
Те са добре приспособени членове на стадото и никога не се чувстват обезнадеждени, защото никой друг, изглежда, не се чувства така. Те представляват портрета на един примиренчески оптимизъм, при който оптимизмът обичайно е осъзнат. А примирението -  неосъзнавано.
Друга последица от разбиването на надеждата е вкоравяването на сърцето. Виждаме много хора – от малолетните закононарушители до загрубелите, но ефективни възрастни, - които в някакъв момент от своя живот, може би на пет години, може би на дванадесет или на двадесет, не могат да издържат да бъдат наранявани повече. Някои от тях, като получили внезапно просветление, решават, че достатъчно са понесли, че не искат да чувстват нищо оттук нататък, че никой няма да може повече да ги наранява, а те ще могат да нараняват другите.
Загубвайки състраданието и способността за съпреживяване, те не се докосват до никого – нито могат да бъдат докоснати. Техният триумф в живота е в това да нямат нужда от никого. Те се гордеят със своята недосегаемост и изпитват удоволствие от способността си да нараняват. Дали това се прави по престъпен или по законен начин, зависи много повече от обществените фактори, отколкото от душевните. Много от тези хора остават замразени и поради това нещастни, докато животът им си отиде. Не толкова рядко някакво чудо се случва и започва някакво затопляне. Това може просто да е причинено от срещата с човек, в чиято загриженост или интерес те вярват, поради което се отварят нови измерения на техните чувства. Ако са щастливи, те се размразяват напълно и семената на надеждата, които до този момент, изглежда са били  унищожени, се съживяват.
Друг един и много по-драстичен резултат от разбиването на надеждата е разрушителността и насилието. Точно защото хората не могат да живеят без надежда, човек, чиято надежда е била напълно унищожена, мрази живота. Тъй като не може да създаде живот, той иска да го унищожи, което е само по-малко от чудо – но е много по-лесно да се постигне. Той иска да си отмъсти за неживения си живот и го прави, като се отдава на пълна разрушителност, така че е от малко значение това дали той разрушава другите, или е разрушеният.
Обичайно разрушителната реакция на разбитата надежда може да се открие при онези, които поради обществени или икономически причини са изключени от удобствата на мнозинството и които са лишени от свое обществено и икономическо място. Не икономическите лишения са най-главната причина, която води до омразата и насилието. Това е безнадеждността на ситуацията, непрекъснато провалените обещания, които просто благоприятстват насилието и разрушителността. Всъщност има малко съмнения относно това, че групите, които са подложени на толкова лишения и лошо отношение, че не могат да бъдат обезнадеждени, защото нямат дори лъч надежда, са по-малко насилствени, отколкото онези, които виждат възможност за надежда, но в същото време осъзнават, че обстоятелствата правят осъществяването на надеждите им невъзможно. От психологическа гледна точка разрушителността е алтернатива на надеждата, точно както влечението към смъртта е алтернатива на обичта към живота и както радостта е алтернатива на скуката.
Не само индивидът живее чрез надеждата. Нациите и обществените класи живеят чрез надеждата, вярата и силата на духа и ако загубят този потенциал, те загиват – или поради своята липса на жизненост, или поради ирационалната разрушителност, която развиват.
Трябва да се отбележи фактът, че развитието на надеждата и безнадеждността у един индивид в голяма степен зависи от наличието на надеждата или безнадеждността в неговото общество или класа. Колкото и разбита да е била надеждата на един индивид в детството му, ако той живее в период на надежда и вяра, собствената му надежда ще се разпали. От друга страна, човекът, чийто опит го кара да бъде изпълнен с надежди, често пъти ще бъде склонен да изпадне в състояние на потиснатост и безнадеждност, когато обществото или класата му загубят духа на надеждата.
Както казах преди, често безнадеждността е замаскирана като оптимизъм и при неколцина – като революционен нихилизъм. Но онова, което човек мисли за себе си, е от малко значение в сравнение с онова, което той е и в сравнение с онова, което той чувства, въпреки че повечето от нас не осъзнаваме какво чувстваме.
Всички признаци на безнадеждността са налице. Погледнете изражението на скука по лицето на средния човек, липсата на контакт между хората – дори когато те отчаяно се опитват “да направят контакт”. Погледнете неспособността да се планира сериозно преодоляването на все по-нарастващото отравяне на водата и въздуха в градовете, както и предвидимият глад в бедните страни, да не говорим за неспособността да се избавим от всекидневната заплаха за живота си…
Каквото и да кажем или да мислим за надеждата, нашата неспособност да действаме или да планираме в името на живота, ни предава в ръцете на собствената ни безнадеждност….
Прогресът в посоката на един обществен и културен ред, в който човекът е върховната ценност, зависи от способността ни да се справим с нашата безнадеждност. На първо място трябва да я видим. И на второ място трябва да изследваме дали има действителна възможност за промяна на нашия обществен, икономически и културен живот в нова посока, която ще ни позволи да се надяваме отново.
(Ерих Фром, Из “Революция на надеждата” – със съкращения)





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sylviastefanova
Категория: Политика
Прочетен: 1138458
Постинги: 423
Коментари: 709
Гласове: 2437
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. - Управление на мира - една интересна книга
2. И ДРУГАРИТЕ ОТ ЦК БИЛИ СОЦИАЛНО СЛАБИ. УБО ПЛАЩАЛО ПО 1 200 ЛВ. НА МЕСЕЦ ЗА ХРАНА НА ПЪРВИТЕ
3. КАТО ШЕЙХ ТОДОР ЖИВКОВ ДАРЯВАЛ ТОНОВЕ С НЕФТ
4. ЗА ДВЕ ГОДИНИ БКП ИЗНЕСЛА 1 МЛРД $ В ЧУЖБИНА
5. ОРТЕГА ИЗМОЛИЛ 20 МЛН. ЗА НИКАРАГУА.НА БАНГЛАДЕШ ПОДАРЯВАМЕ 500 Т САПУН И 100 Т КОНСЕРВИ
6. БКП РАЗДАЛО КРЕДИТИ НА НАД 30 ДЪРЖАВИ В СВЕТА
7. ИДЕОЛОГИЯ НА ГОЛЯМОТО РАЗГРАБВАНЕ. С ПОДПИСА НА ЖИВКОВ БКП ДАЛА 1 МЛРД. НА ИРАК ЗА ОРЪЖИЕ
8. ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА
9. БЪЛГАРСКИЯТ ГУЛАГ
10. БАН ОПРАВДА ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС ПО НАРЕЖДАНЕ НА ЦК НА БКП
11. АКАД. АНГЕЛ БАЛЕВСКИ СРЕЩУ ПАВЕЛ МАТЕВ. БИТКА ЗА АНТИКИ И КОЛЕКЦИИ
12. СОФИЯ ПРЕС - НЕДОСЕГАЕМАТА ИМПЕРИЯ
13. НАРОДЪТ!
14. БСП И СОЛУНСКАТА МИТНИЦА
15. КЪДЕ СЕ СТОПИХА ПАРИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА
16. ЗАДАВА СЕ НОВОТО БЪЛГАРСКО ОГРАБВАНЕ
17. ЗА ЧЕСТТА НА СОЦИОЛОГИЯТА
18. АКО МС ОТМЕНИ МОРАТОРНАТА ЛИХВА, ЩЕ ПАДНАТ И СМЕТКИТЕ ЗА ПАРНО
19. НИТО ЕДНА СМЕТКА ЗА ПАРНО НЕ Е ВЯРНА
20. СЪОБЩЕНИЯТА КЪМ ФАКТУРА НА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ЗАКОНОНАРУШЕНИЯ ИИЗМАМИ
21. ТОПЛОПИКАЦИЯ И НАГЛОСТ
22. ОЩЕ МАЛКО АРИТМЕТИКА ЗА СТЪКМИСТИКАТА С ТОПЛАТА ВОДА
23. Монополистите претендират за търговски отношения с потребителите, но крият размера на лихвата и методиката, по която я начисляват.
24. УПРАВЛЕНИЕТО НА ТОПЛОФИКАЦИЯ СТРАДА ОТ СИНДРОМА НА ДАУН
25. КАК ШЕФОВЕТЕ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕСТЯТ КАТО СИ ВДИГАТ ЗАПЛАТИТЕ
26. ЗАЩО И КОИ ЕВРОДИРЕКТИВИ НАРУШАВА ТОПЛОФИКАЦИЯ
27. ЗАКОННАТА ГАВРА С "НЕИЗПРАВНИТЕ" ДЛЪЖНИЦИ
28. ДАЛАВЕРАТА С ТОПЛАТА ВОДА
29. РЕШЕНИЕТО СИРИЯ:СИМВОЛНА ИЛИ ИСТИНСКА ПОЛИТИКА
30. БЕЖАНЦИТЕ И БЕЖАНСКИЯТ ВЪПРОС